Нека бъде ясно, принудителният контрол е ограничаване на свободите ви в контекста на разнообразни взаимоотношения – междусъседски, интимни, съпружески, колегиални и пр. Никой няма право да навлиза в личното ви пространство, ако не сте съгласни с това. Никой, под какъвто и да е предлог, няма право да ограничава свободата ви – свободата да правите избори, да бъдете каквито искате, да правите каквото искате, да говорите каквото искате. Всеки човек има достойнство и ако някой друг не уважава това, то не сте поставили границите където и когато е трябвало да го сторите.
Напоследък, дали заради обученията, които правим в последните години или видеата, които публикуваме в YouTube канала ни, все повече жени – жертви на домашно насилие, преследвани от бивши партньори и съпрузи, професионалисти, тормозени от свои клиенти, както и семейства, тормозени от свои съседи, ни търсят за помощ. Интересното е, че почти никоя от споменатите десетки жертви не беше потърсила или сигнализирала полицията или други държавни органи във връзка с тормоза, на който е подложена.
Част от тези жени бяха твърде уплашени и тревожни, и мислеха, че подаването на сигнал или жалба само би утежнило ситуацията, в която се намират. Други не се бяха замисляли, че 112 е номер, на който могат да сигнализират и някой би им обърнал внимание. Трети не знаеха коя институция е най-ефективна и кой е най-правилният подход в конкретния случай.
За всички онези, които не са сигурни какво точно им се случва, но усещат страх и тревога, ето няколко реда, описващи какво представлява принудителният контрол и кои са предупредителните знаци, които не бива да пренебрегвате.
Принудителният контрол е стратегическа форма на потисничество, съвкупност от поведения, изразяващи се в заплахи, унижения, сплашване или друго насилие, което се използва, за да се навреди, накаже или уплаши жертвата. Това е контролиращо поведение, което има за цел да направи човека зависим, като го изолира от подкрепа, експлоатира го, лишава го от независимост и регулира ежедневното му поведение. Принудителният контрол създава хроничен страх и усещане за безпомощност.
Поведения свързани с принудителния контрол:
- Изолация – отделянето ви от приятелския и семейния ви кръг, за да няма на кого да споделяте и от кого да получите подкрепа. Често пъти това се постига чрез предлагане на споделени акаунти за телефон и социални медии за удобство; смяна на местоживеене, което е по-далече от родителите ви; измисляне на лъжи за вас или приятелите ви; следене на комуникацията ви; убеждаване, че близките ви хора всъщност не ви харесват или ви мразят и ви завиждат и др.
- Непрестанно наблюдения на действията ви – поставяне на видеонаблюдение и/или записващи устройства в апартамента, дори в банята и тоалетната, като това представлява прекрачване на всякакви лични и общоприети граници. По този начин се създава усещане за постоянен контрол над вас, усещане за тотална уязвимост и срам.
- Отричане на автономия и свобода – отнемане на правото на мнение и избори. Това се случва чрез лишаване от телефон, ключове за собствения ви дом, забрана за ходене на работа, забрана за ползване на автомобил или друг транспорт, ограничаване на достъпа ви до медицински услуги и др.
- Обиди и унижение – насилниците обезценяват жертвите си, обиждат ги както, когато са насаме, така и пред други хора, убеждават ги, че не помнят, че са недосетливи, че не се справят, че не умеят нищо, че не са достатъчно добри, слаби или отдадени на връзката.
Това води до съмнения в собствената личност, неувереност в действията и мислите. С тези действия насилникът ви кара да се съмнявате в себе си и това, което правите и сте.
- Ограничаване на достъпа ви до финанси – някои от методите за осъществяване на финансов контрол са поставяне на рамки на личния ви бюджет, който едва покрива най-важното, като храна или дрехи, ограничаване на достъпа ви до банкови сметки, стриктно следене на това, което харчите.
- Ревност – често използвано оръжие, с което се опитват да ви убедят, че сте единствена и неповторима и не би могъл да го преживее, ако му изневерите. Подхранва чувството ви за вина, когато прекарвате време с приятели, семейството си или в приятни за вас дейности, които ви носят удовлетворение, вместо да сте с него.
- Регулиране на сексуалните отношения – насилниците могат да изискват по колко пъти да правите секс всяка седмица и видовете дейности, които извършвате. Те може също да поискат да направят снимки или видео клипчета или да откажат да сложат презерватив.
Жертвите могат да стигнат до „разбиране“, че ако не се съобразят с исканията или желанията на насилника, тогава може да се сблъскат със значителни последици.
- Заплашване на здравето и живота на децата или домашните ви любимци – ако физическите, емоционалните или финансовите заплахи не са сработили според очакванията на насилника, той може да се опита да използва заплахи срещу други в опит да ви контролира, отправяйки насилствени заплахи срещу децата ви или домашния любимец, заплаха, че ще се обади на социални служби и ще каже, че пренебрегвате или злоупотребявате с децата си, заплахи за отвличане на децата или убийство на домашния любимец.
Ако тези редове ви звучат твърде познато и имате нужда от помощ да се справите със ситуацията, в която се намирате, позвънете незабавно на: Телефон 112 или горещата линия на фондация „Анимус“: 080018676 или 02/9817686
